28 септември 2010 г.

Бойко Борисов - червено и черно

0 коментара
Днешният премиер не е случайност или екзотика, той е плод на премислена политика на олигархични кукловоди 

Според биографите на Бойко Борисов по майчина линия той произхожда от семейство, недолюбвало народната власт след 9 септември 1944 г. По бащина линия коренът му е комунистически, баща му е полковник в Пожарната милиция, един от неколцината най-ценни номенклатурни кадри на ГК на БКП - София. 

До 10 ноември 1989 г. Бойко Борисов, възпитан в семейство на образовани хора, в кариерата го движат идеите и връзките на бащата - така постъпва в елитната милиционерска школа в Симеоново, така започва работа като млад офицер в Пожарната милиция, после става преподавател в завършената от него школа. По същия начин - като убеден млад мъж, той влиза в редиците на БКП и я напуска, след като новата БСП ликвидира организациите си по месторабота, за да ги трансформира по местоживеене (което е подготовка за стопроцентово стопяване на социалната партия в идващите десетилетия). Бойко Борисов, а това е знак за острия му нюх, протестира срещу византийския ход на лидерите на БСП и демонстративно напуска органите на МВР.

Следите му се губят. Но и така е ясно, че попада в гетото на отхвърлените от новия режим кадри на МВР, безработни, контингент за лумпенизиране. За негово щастие тъкмо тогава Андрей Луканов и група от избрани горбачовисти в БКП започват да "произвеждат" новите капиталисти наричани предприемачи. За тях се пишат положителни портрети във вестниците под наслов "Строители на капитализма", за техен патрон е обявен банкерът Атанас Буров. Схемата, одобрена от Запада, е по подобие на Русия и в България държавната собственост да бъде прехвърлена в частни ръце.

Социологът Андрей Райчев много по-късно, без да отрича, че този акт е криминален, определя тази историческа кражба като неизбежност на прехода: след кражбата отечеството ни щяло да разцъфти. Пари и имоти получават не само правоверни комунисти, осъзнали интересите на своите деца и внуци, но главно обслужващият номенклатурата персонал - шофьори, бармани, сервитьори, спортисти от "Левски" и ЦСКА, останали без работа кадри на МВР, по-високо стоящи и по-незабележими външни търговци и т.н., и т.н.  Би могло да се предположи, че Бойко Борисов също попада в такъв "списък" за оцеляване в новите условия на задаващия се посткапитализъм. Поради две обстоятелства: бащата - номенклатурен кадър; останалият на улицата млад и амбициозен мъж от органите на реда и сигурността притежава качества да се развива като успешен бизнесмен. В случая с Бойко Борисов е надделял вторият фактор, неговата самоличност на МВР-офицер, на майстор по карате.

Лукановият кръг (така обозначавам едно явление, много по-сложно и противоречиво от дилемата Андрей Луканов), отсявайки различните предложения, е преценил правилно, че Бойко Борисов и като подготовка, и като предприемчивост, и като осанка, и като комуникативност е в състояние да оправдае ролята си на нов български буржоа. Така Борисов попада сред основоположниците на една от борческите групировки на прехода - СИК. Така оттам е делегиран за охранител на Тодор Живков. Така след смъртта на Тодор Живков ненадейно за мнозина става собственик и съдружник във фирми, което предполага притежаването на първоначален капитал. Съдружници са му различни персони, някои от тях знакови фигури в грабежа (Б.Б. и днес не иска да си ги спомня!). Охранява в началото на новия век и Симеон Сакскобургготски, само че като собственик на крупната охранителна фирма "Ипон". Каквото и да си говорим, "Ипон" легитимира Бойко Борисов като член на посткапиталистическия елит на България.

Ерго, когато Симеон Сакскобургготски назначава Бойко Борисов за главен секретар на МВР, той предоставя висши права не на някакъв си охранител (такъв до известна степен Б.Б. е бил при Живков), а на реномиран богат човек, чиито интереси са да запази и умножи богатството си, да отстоява идеи, които ще укрепват новата му социална позиция. Легендите за непослушното, палаво и невъздържано момче от уличния пролетариат са предназначени за наивници. Тези наивници дотолкова вече са затъпели от всекидневни пиар акции в живота и в медиите, та не искат да разберат простата истина, че зад наболата коса и леко небръснатите бузи, зад дочената риза и всичкия фолк на обноските надзърта умно, надарено с импровизационен талант, честолюбиво и жестоко лице на човек с многото пари.

За съвестния анализатор на политическите процеси е закономерно, че ходовете на Бойко Борисов след тласъка, даден му от Негово величество, ги продължават олигарси и политици с червено потекло. Съществуването на финансово-икономическия кръг "Глобална България" формиран през 2002 г. за превземане на властта у нас с главен политически коз Бойко Борисов, е факт, който сочи, че висшето ни общество разполага със свое "подземие".  Основата на кръга са водещи финансисти и собственици на медии в България. Участват в кръга и емблематични личности от САЩ, които и без това моделират обществения живот на българина. Не бива да се забравя, че координатор на "Глобална България" се явява банкерката Цветелина Бориславова, най-заможната българка, с която Бойко Борисов от много години живее на съпружески начала. Освен това те са и съсобственици на фирми, пътя си на победители в живота са го започнали заедно през 90-те години.

Аз не смятам както други наблюдатели Бойко Борисов за случаен фермент и екзотика. Според мен политическите и най-вече икономическо-финансовите сили (те са български и чужди), които свалиха Жан Виденов от власт и сложиха вместо него Иван Костов; същите сили, които утъпкаха пътя до Мадрид, за да докарат Царя, след краха на царското управление и невижданата му корупция решиха още с първите стъпки на тройната коалиция да започнат формирането на нова управленска команда Заеха се да я направляват и тренират не само защото виждаха паянтовите основи на тройната коалиция. Но и заради по-съществена причина: не искаха да залагат на БСП като на основна политическа партия. В техните очи БСП изглеждаше прекалено колеблива, раздвоена, състояща се от противоречиви идейни фрагменти. Те искаха власт, която да подпечата социалните резултати на двайсетгодишния преход, а БСП се тресеше от нерешителност. Те искаха никой да не подлага на ревизия няколкото вълни приватизации, а БСП отново се озоваваше на кръстопът. Те искаха още по-отчетливо да се прокара границата между елит и народ, а БСП се поддаваше на традиционната си вяра в народовластието и справедливостта. Те искаха международни гаранции и затова предпочетоха непосредственото дирижиране на България от Световната банка и САЩ, а БСП ту се палеше подир Буш, ту си спомняше пред Путин за русофилството на левите маси, ту с изнежен жест припознаваше западноевропейската си природа. 

Те нямаше как да позволят на излъгания и ограбен народ да организира съпротива срещу тях и затова им трябваше посттоталитарен синтез между полицейско насилие и медийна диктатура, а БСП изпадаше в смут, боязливост и "пораженски" настроения. Вярно, те вече бяха успели след средата на 90-те години да превърнат БСП в средноразрядна като електорално влияние партия. Вярно, те вече бяха поразили чрез свои елитни марионетки във върховете имунната система на БСП. Вярно, те вече бяха я вкарали в непреодолими противоречия и конфликти и принудили да се изявява понякога като по-яростен либерал и американофил даже от десницата, която поначало проституира с националните интереси.

Тези могъщи сили, които направляват обществените движения и процеси, както подчертах, са главно с комунистическо потекло или са наследници на определения за проспериране през капитализма социален контингент. Немалко от тези хора и сега съдържат в себе си сегменти от спомена за славното минало - песни и речи на чествания и годишнини, остатъци от формализирани връзки, емоционални изблици в точно дефинирано петолиние. Отделни екземпляри продължават да членуват в БСП, а други, ако не членуват, "страдат", че в "потомствената им партия" неприятелите на техните класови интереси са твърде силни, че няма как на този етап да я превземат изцяло. Често отправят надеждите си към президентската институция  Ще ги огрее ли, времето ще покаже. Мразят Станишев, защото го готвеха за следващия "троянски кон", а той им изневери, опровергавайки оценките им за неговото малодушие и характер, лесен за манипулиране.

 Според мен Бойко Борисов понастоящем се справя прилично със задачите, каквито са му поставени. Ревизира трите години на тройната коалиция, но категорично потвърждава интересите на олигарсите. Отнема социалните права на трудещите се българи. Извършва ликвидационни практики върху здравеопазването, науката, образованието и културата. Отнема демократични свободи, предварително задушавайки полемиките на невероятната "кражба" на века. Ориентира външната ни политика изцяло към Световната банка и САЩ.

Организира национална криза в границите на световната криза, обезпечавайки пропагандни ресурси за рестриктивната си политика. Тъй като поддръжниците от "Глобална България" не се рекрутират от индустриалния капитал, промишлеността на България се оставя в задънена улица, като се засилват функциите на паразитния капитализъм от латиноамерикански тип. Както проличава, Бойко Борисов се уповава на солиден кръг олигарси - предимно банкери и медийни собственици, които и в този момент оказват доверие на любимия си избраник. Те обаче изпитват и безпокойство от неграмотните ходове на изпълнителната власт, които не могат да бъдат компенсирани нито от полицията, нито от органите на съдебната власт. Ако икономическата и социалната бездна се отвори като при библейски земетръс, едва тогава е възможно българските кукловоди по съвет на собствените им кукловоди от Световната банка и САЩ да пристъпят към по-конкретни действия по отстраняването на Борисов. Но това би могло да се случи през следващата или по-следващата година. А дотогава - яка да ни е гърбината!...

Проф. Чавдар Добрев

0 коментара:

Публикуване на коментар